В средата на 19 век, през 1863 г. целият славянски свят ознаменува тържествено 1000-годишнината на Моравската мисия и създаването на славянската писменост. За пръв път двамата солунски братя са изваяни от бронз върху внушителния монумент “Апотеоз на славянството” в древната руска столица Новгород.
А първият паметник на светите братя равноапостоли Кирил и Методий в България е дело на казанлъшкия учител Иван Топалов. Скулптурата, представляваща двамата първоучители в цял ръст с книга в ръце, се намира в двора на бившето Казанлъшко педагогическо училище, днес Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, отворило врати през 1883 година. Скулптурата е изваяна от Иван Топалов през 1934 г. Изпълнението ѝ в метал е направено изцяло в Казанлък – отлята е от бронз в Държавната военна фабрика, днешният „Арсенал“, и в Механо-техническото училище, сега Професионална гимназия „Иван Хаджиенов”. В изграждането на паметника се включили ентусиазирани ученици и много граждани.
Иван Топалов е роден на 23 юли 1906 г. в село Търничене, Казанлъшко в семейство на земеделци.
Средното си образование завършва в Казанлъшкото педагогическо училище през 1923 г. През есента на същата година се записва в Държавната художествена академия, където учи скулптура в ателието на проф. Жеко Спиридонов.
През септември 1931 г. се завръща като преподавател по рисуване в Педагогическата гимназия в Казанлък. През пролетта на 1932 г. Иван Топалов започва работа върху паметника на Кирил и Методий за двора на гимназията. След завършването на гипсовия модел той е представен, а увлечените в начинанието му ученици събират из целия град медни съдове за отливането на монумента. Така за Празника на славянската писменост в Казанлък се открива първият в страната ни паметник на славянските просветители. Топалов е автор и на бюст-паметника на композитора Емануил Манолов в парк „Тюлбето“.
В края на 1933 г. Иван Топалов е уволнен по политически съображения и продължава педагогическата си дейност в Тополовград. Следващите девет години от живота му са посветени на скулптурата и публицистиката.
След 1945 г. се установява в Пловдив. Първоначално работи като гимназиален преподавател по рисуване, а по-късно – в Института за учители.
От 1945 до 1953 г. е председател на Дружеството на южнобългарските художници и творчески секретар на Групата на пловдивските художници.
Иван Топалов умира на 5 януари 1989 г. в Пловдив.